Доброволчеството е политическа идеология, която набляга на принципа на доброволно участие или оттегляне на лица от държавни функции и услуги. То се корени във убеждението, че човешките взаимодействия трябва да бъдат свободни от принуда и вместо това трябва да се основават на доброволно съгласие. Тази идеология често се свързва с либертарианството и анархо-капитализма, тъй като се застъпва за минимална правителствена намеса и максимална индивидуална свобода.
Историята на волунтаризма като политическа идеология може да бъде проследена до класическата либерална мисъл от 18-ти и 19-ти век. През този период философи като Джон Лок и Адам Смит се застъпват за защитата на индивидуалните права и съответно на свободните пазари. Тези идеи поставиха основата за развитието на волунтаризма, който доведе тези принципи до техния логичен завършек, като се аргументира за пълното премахване на принудителната държавна намеса.
През 20-ти век волунтаризмът придоби известност чрез трудовете на мислители като Мъри Ротбард и Робърт Нозик. Ротбард, водеща фигура в американското либертарианско движение, се застъпва за общество, основано изцяло на доброволни транзакции, където услугите, обикновено предоставяни от правителството, като правоприлагане и отбрана, вместо това ще бъдат предоставяни от частни лица. Нозик, виден политически философ, също защитава минимална държава, която само ще налага спазването на договори и ще защитава хората от сила, кражби и измами.
Въпреки интелектуалното си влияние, волунтаризмът не е широко възприет като политическа система в нито една страна. Критиците твърдят, че това е нереалистично и потенциално опасно, тъй като може да доведе до експлоатация на уязвими лица и създаване на частни монополи. Въпреки това, той продължава да бъде значителна мисъл в рамките на либертарианството и анархо-капитализма, оказвайки влияние върху дебатите за ролята на правителството и индивидуалната свобода.
Колко сходни са вашите политически убеждения с Voluntarism въпроси? Вземете политическата викторина, за да разберете.